понеделник, 4 декември 2017 г.

Вода - търсене и пробиване на ръка

Всичко започна след един опит с багети, те се кръстосаха и реших да копая! Вероятно водата щеше да бъде на не чак толкова дълбоко. Започнах със свредела на 15.Ноември 2017/ Общо взето "работното ми място" изглеждаше така :



Свредела се удължава с един метален профил който слиза на около 3м. Така въртях въртях и стигнах до камъчета които адски ме затрудняваха. Трябваше нов метод. Реших с ударно пробиване. Мислих смятах и реших да сътворя една тринога, купих си макара, въже и един цилиндър около 20 кг. от пункта за скрап. Започнах да дърпам и да пускам посредством макарата и така пробих още около един метър. Всичко е една гадна лепкава глина, уреда се запълваше, аз дърпах и така бавно и славно напредвах. Ето и малко снимки от упражнението :

  


И така след няколко съботи и недели копане, целият процес не напредваше, или ако напредваше беше с милиметри. Самата глина беше ужасна, не се поемаше достатъчно от биещата тръба и реших да пробвам друг начин - набиване на тръба. Убеден бях че водата не е много на дълбоко. Речено сторено, купих за начало 6м тръба 1 1/2 ц и я нарязах, следваше резбите, муфите и системата би трябвало да работи. Ето едно клипче от изработване на върха на тръбата който пръв влиза в почвата, пробива я и прави леко разширение за муфите.




След като този детайл е готов, следват резбите на металните тръби и макарката, тежестта с две вътрешни резби ф16 - една за макарата, една за желязото което е направляващо и влиза в самата тръба. Разпробиваме първият метър от тръбата на бормашина с диаметър на отворите 4,5 мм. Тази част от тръбата пълним с едра сол, така че при набиване в земята, дупките да не се запълват с вода. Ето снимка на самия процес :

Фаски на самите отвори не съм правил. Може би беше правилно да направя но не се сетих. Повече мислих за системата от макари и как да захвана макарата за тежестта. Тъй като използвахме дебело плътно желязо, каквото имахме под ръка, реших да захвана макарата с болт от шестостен който на струга му се прави една хубава резба, така изглежда макарата с болта :


Така направена макарата се държи на две шини, болта е заварен за тях и влиза в резбата на тежестта. Резбите на нея също направихме на струга :


Като цяло това са подготовките за, както я наричат руснаците "Скважина на воду игла" . Взех всичките съставни части и отидох на мястото. Там с Пешо (специални благодарности) сглобихме системата и започна биенето. Много добре вървеше до първия метър (общо 3тия). След това тежестта уви дойде малко. Това става на 03.Декември 2017 - само за протокола. Сега пътя е ясен - нова по-голяма тежест. 20-30 кг идват много много малко .... Това което ме обнадеждава е шума които се чува от набитата тръба. Викам си нещо ми се причува, Пешо я ела тука и ти тури своето ухо. Той ми потвърди че действително се чува нещо като рекичка :) Колко е на дълбоко не знам но се чувствам длъжен да проверя :) Ако някой има опит с това и знае от какво са тези шумове моля споделете с мен в коментарите или ми пишете.




Сега търсенето и умуването на новата тежест са в пълна сила. Следва продължение ....

Обновена 08.Януари.2018
Първо за много години на всички, здраве и късмет!

И така, тъй като явно тежестта беше лека, намерихме начин да я увеличим с ето това бутало от трактор :



Престъргахме на струга старата тежест, така че да влезе плътно в буталото и я вкарахме. Така общата маса достигна 83 кг. Напълно достатъчно но възникна въпросът как леко да се вдига. Тъй като се касае не за 1 или 2 вдигания. Щукна ми идеята за полиспаса или системата от макари. Намерих няколко стари метални ролки, два лагера и пак стругарска работа. След като направихме детайлите го сглобихме, няколко заварки и се получи прилично изпълнение предвид почти нулевият бюджет за материали и труд. Държа да отбележа че всичко което направихме е от скрап.



Получи се ето това :






На снимката в дясно е старата макарка но с приварено ухо където да завържем въжето. Получи се като цяло система с 3 макари. Вдигаше се лесно. Ето снимка как баджанака дърпа въжето :


Наложи се и да вдигнем основната греда - черната като така получихме малко по-голяма височина за да "лети" тежестта на долу. До тук добрите новини. И тоя път нещата не се получиха. Тръбата влизаше толкова малко че се скъсаха муфите и се изкриви първото парче тръба. Тъжна картинка. Беше ужасно разочарование но няма как трябва да продължа. Реших да вадя тръбата. Използвам два крика, един лост много дебел и жабка за скеле :

        


Макар че крика никак не е слаб, лоста се изкриви. Страшен карък! Освободих тръбата и продължих на долу с добрия стар свредел. Така  стигнах до върха на тръбата но не успях по надолу. Причината - скаличка :) Копието се беше набило много яко в нея и след много лашкане се скъса заварката за тръбата и поне нея извадих. Върхът си седи забит на 2.4м дълбочина. Толкова успях да пробия след всички усилия. Добре поне че е варовик и ще се кърти лесно. Няма друг начин освен да къртя та да освободя копието и евентуално да продължа на долу ...

Следва продължение ...




четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Фрезоване есен 2017

Есенно фрезоване на лозето, за първи път от 30 години фреза влиза в моето място. Отчитам го като събитие. Извадих коловете на старото лозе, част от лозите изрязах - основно директният сорт - алжирка, на пролет живот и здраве ще слагам нови лозички и нови колове с нова телена конструкция. Резниците съм си ги подготвил и сложил за вкореняване. Калеми перла съм си осигурил. Сега чакане и молитви за вкореняване :) . Не мога да спра да мисля за перлата - сортът от който местните правиха световно известната перлова ракия. Но да спра с мечтите до тук. За сега съм на фаза подготовка на терена.


=

                                                           









понеделник, 9 октомври 2017 г.

Сепаратор за отделяне на джибрите от виното


Та като сме на вълна джибри, вина и ракии ... от няма и къде взех че си направих едно сепараторче за по-лесно вадене на виното. Понеже бидоните ми не са с канелки, а карането на матряла до казана е с туби в лека кола, неволята ме научи да си изобретя това :





Материала е от една пчеларска мрежа. Проблема е че окислява и се ползва само за веднъж. Повече не смятам да я използвам а и дано не ми се наложи че ми се спря тока 250л. матрял да прехвърлям в туби.

Джибрите ферментират бурно 2017

Клипче с таз годишните ми джибри - грозде ркацители. Слабо много беше 15 градуса захарност. Вкарах му 15 кг. захар. На петия ден бяха готови за варене. Не знам защо така се получи, може би защото беше топло и още повече - беше брано преди няколко дни и според мен ферментацията беше започнала още в торбите. Беше зелено, та в казана преди затваряне вкарах 2 пакета сода бикарбонат. Майна та му, здраве да е. Вчера го сварих, от 200 кг. грозде, 15 кг. захар и 45л вода, пусна  35л.ракия, тръгна на 60 градуса и я спрях на 40. Отделих 1л. първак и 20л патоки. Сега вече е в бидона с черничевите клечки (нови и сухи от едногодишен сух черничев пън). Та да видим ....


четвъртък, 17 август 2017 г.

Състоянието на пчелина през 2017

На кратко зимата 2016-2017 беше ужасна. Много студена, ветровита и сурова. Пчелните семейства презимуваха трудно, а някои от тях не успяха да излязат от зимата. В момента към Август 2017 състоянието се подобри, успях да минимизирам частично загубите и се надявам тая зима да минем по леко. Ето и някой снимки от "кухнята" :


             



В момента продължавам подхранването за зимата. Семействата са на по 6-8 междурамия пчели, достатъчно силни и съм сигурен че следващата зима ще минем по леко. Няма как и да не помогнем на насекомите в жегата, покривам кошерите с трева. Така намаля нагряването по стените.