Време е да установя кошерите на постоянно място. Лозето на баща ми сметнах като най подходящо за целта място за пчелин, Така или иначе той ми го прехвърли по документи и си е мое, е, няма какво да чакам мисля си. Захващам се. Отидох и заварих поляна! Невероятно е как времето /и хората понякога/ разрушаваме всичко. Ето и няколко снимки от наследството ми :)
Е, няма как трябваше да е захвана за работа. И най-дългия път започва с първата крачка, или дупка :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар