понеделник, 4 декември 2017 г.

Вода - търсене и пробиване на ръка

Всичко започна след един опит с багети, те се кръстосаха и реших да копая! Вероятно водата щеше да бъде на не чак толкова дълбоко. Започнах със свредела на 15.Ноември 2017/ Общо взето "работното ми място" изглеждаше така :



Свредела се удължава с един метален профил който слиза на около 3м. Така въртях въртях и стигнах до камъчета които адски ме затрудняваха. Трябваше нов метод. Реших с ударно пробиване. Мислих смятах и реших да сътворя една тринога, купих си макара, въже и един цилиндър около 20 кг. от пункта за скрап. Започнах да дърпам и да пускам посредством макарата и така пробих още около един метър. Всичко е една гадна лепкава глина, уреда се запълваше, аз дърпах и така бавно и славно напредвах. Ето и малко снимки от упражнението :

  


И така след няколко съботи и недели копане, целият процес не напредваше, или ако напредваше беше с милиметри. Самата глина беше ужасна, не се поемаше достатъчно от биещата тръба и реших да пробвам друг начин - набиване на тръба. Убеден бях че водата не е много на дълбоко. Речено сторено, купих за начало 6м тръба 1 1/2 ц и я нарязах, следваше резбите, муфите и системата би трябвало да работи. Ето едно клипче от изработване на върха на тръбата който пръв влиза в почвата, пробива я и прави леко разширение за муфите.




След като този детайл е готов, следват резбите на металните тръби и макарката, тежестта с две вътрешни резби ф16 - една за макарата, една за желязото което е направляващо и влиза в самата тръба. Разпробиваме първият метър от тръбата на бормашина с диаметър на отворите 4,5 мм. Тази част от тръбата пълним с едра сол, така че при набиване в земята, дупките да не се запълват с вода. Ето снимка на самия процес :

Фаски на самите отвори не съм правил. Може би беше правилно да направя но не се сетих. Повече мислих за системата от макари и как да захвана макарата за тежестта. Тъй като използвахме дебело плътно желязо, каквото имахме под ръка, реших да захвана макарата с болт от шестостен който на струга му се прави една хубава резба, така изглежда макарата с болта :


Така направена макарата се държи на две шини, болта е заварен за тях и влиза в резбата на тежестта. Резбите на нея също направихме на струга :


Като цяло това са подготовките за, както я наричат руснаците "Скважина на воду игла" . Взех всичките съставни части и отидох на мястото. Там с Пешо (специални благодарности) сглобихме системата и започна биенето. Много добре вървеше до първия метър (общо 3тия). След това тежестта уви дойде малко. Това става на 03.Декември 2017 - само за протокола. Сега пътя е ясен - нова по-голяма тежест. 20-30 кг идват много много малко .... Това което ме обнадеждава е шума които се чува от набитата тръба. Викам си нещо ми се причува, Пешо я ела тука и ти тури своето ухо. Той ми потвърди че действително се чува нещо като рекичка :) Колко е на дълбоко не знам но се чувствам длъжен да проверя :) Ако някой има опит с това и знае от какво са тези шумове моля споделете с мен в коментарите или ми пишете.




Сега търсенето и умуването на новата тежест са в пълна сила. Следва продължение ....

Обновена 08.Януари.2018
Първо за много години на всички, здраве и късмет!

И така, тъй като явно тежестта беше лека, намерихме начин да я увеличим с ето това бутало от трактор :



Престъргахме на струга старата тежест, така че да влезе плътно в буталото и я вкарахме. Така общата маса достигна 83 кг. Напълно достатъчно но възникна въпросът как леко да се вдига. Тъй като се касае не за 1 или 2 вдигания. Щукна ми идеята за полиспаса или системата от макари. Намерих няколко стари метални ролки, два лагера и пак стругарска работа. След като направихме детайлите го сглобихме, няколко заварки и се получи прилично изпълнение предвид почти нулевият бюджет за материали и труд. Държа да отбележа че всичко което направихме е от скрап.



Получи се ето това :






На снимката в дясно е старата макарка но с приварено ухо където да завържем въжето. Получи се като цяло система с 3 макари. Вдигаше се лесно. Ето снимка как баджанака дърпа въжето :


Наложи се и да вдигнем основната греда - черната като така получихме малко по-голяма височина за да "лети" тежестта на долу. До тук добрите новини. И тоя път нещата не се получиха. Тръбата влизаше толкова малко че се скъсаха муфите и се изкриви първото парче тръба. Тъжна картинка. Беше ужасно разочарование но няма как трябва да продължа. Реших да вадя тръбата. Използвам два крика, един лост много дебел и жабка за скеле :

        


Макар че крика никак не е слаб, лоста се изкриви. Страшен карък! Освободих тръбата и продължих на долу с добрия стар свредел. Така  стигнах до върха на тръбата но не успях по надолу. Причината - скаличка :) Копието се беше набило много яко в нея и след много лашкане се скъса заварката за тръбата и поне нея извадих. Върхът си седи забит на 2.4м дълбочина. Толкова успях да пробия след всички усилия. Добре поне че е варовик и ще се кърти лесно. Няма друг начин освен да къртя та да освободя копието и евентуално да продължа на долу ...

Следва продължение ...